Следи тук за да няма - навсякъде измели. Ругайте мен сега, със клюки позорете! Мой финал е хоризонта, а края на земята лента - Аз трябва да съм пръв на хоризонта. Условията на облога не всички одобриха, И вдигаха ръцете неохотно. Условието бе - по шосето да се движиш, И само по шосето неотклонно. Навивам на кардана мили пак И на жиците аз паралелно карам, Но често пред мотора има сянка - Ту черна котка, ту във черно някой. Аз знам, че неведнъж в колелата пръти слагат. Досещам се в какво и как ще ме излъжат. Аз знам где моя бяг със смях ще пресекат И где през пътя въже те ще опънат. Но аз стрелки стопявам. На скоростите тези Песъчинка сила на куршум добива. И стискам аз волана до крампи във ръцете докато болтове не стягат аз да мина. Навивам милите аз на кардана И на кабелите вертикално карам. Завинтват вече гайките! По-бързо! Щом не - въже до шията ще има. И асфалта се топи, протекторите кипват. Под лъжичката смъди, от близката развръзка Аз с гола гръд разкъсвам опънато въже Аз жив съм! Свалете черните превръзки! Кой мен ме принуди на твърдия облог - Нечистоплътни в спора и разчети, Опиянява ме хазарта, но какво и да е то Спирачки удрям на хлъзгави завои! Навивам милите аз на кардана - Против, въжета кабели и жици. Вий загубилите само пресметнете, Кога на хоризонта ще излезна! Моя финиш - хоризонта - като преди далече. Аз лентата не скъсах, но с кабела приключих. Въжето не пресече шийния ми прешлен, Ала от храстите по колелата стрелят. Но мене не с пари на гонката ме взеха, Помолиха ме: "Не пропускай ти момента" Научи - там в края на Земята има ли предел? И хоризонт да разширим дали ще ли може? Навивам милите аз на кардана, Като куршум във скат не ще се смажа. Но спирачките отказват! Кода! Аз в движение пропускам хоризонта.
© Емил Петров. Превод, 2021