Какъв бе бал! Какви движения и звукове и нерви!
Сърцата биеха в три такта вместо в два
Освен това, че дамите да канят кавалери
На валсът бял, традиционен - и спираше дъхът.

Самият ти, макар танцуващ с мъката наравно,
Отдавна се реши сама нея да поканиш, -
Но трябва винаги по работи да бягаш -
На помощ бързаш, или се стягаш за война.

И ето, все по-близо, все по реално става,
Таз, към която, искаше да идеш,
Идва сама, на валс да те покани
И кръв във слепоочието бий във валсов ритъм.

Ти сред шумния бал си външно спокоен,
Но те издава сянката след тебе -
Тя се мяташе, чупеше, в светлината трептяща на свещи,
И внимателно държи и бясно тя кръжи,
Ти можеш да я поведеш на нож по острието, -
Не стой със скръстени ръце, ти ни си свой, нито си ничий.

Пееш ли без душа, от устата ти бял звук излиза.
Щом редове са ритмични, без рими - тогаз казват, че стиха е бял
Ако вси цветове на дъгата се слеят отново - ще е светло бял цвят,
Ако всички валсове във света се слеят в един - ще е валс, белия валс.

Бе белия валс - край на съмнения на маловери
И края на младежки сънища, забави, утехи
Днеска дамите поканват кавалери -
Не защото, не защото е малко храбростта у тях.

По време на бала издигнати в ранга на дами,
И завърта ни валса главите, както преди,
Скоро партньорите по работи ще бягат
На помощ бързат, или се стягат за война.

По-бял от сняг е валса бял, върти, върти.
Че снеговалежа по-дълго да не спира!
Тя бе дошла да те покани на живот - нали,
И ти бе бял - като стена, по бял от валса.

Ти сред шумния бал си външно спокоен,
Но сянката след теб ти те издава -
Тя се мяташе, чупеше - в светлината трептяща на свещи,
И внимателно държи и бясно тя кръжи,
Ти можеш да я поведеш на нож по острието, -
Не стой със скръстени ръце, ти ни си свой, нито си ничий.

Пееш ли без душа, от устата ти бял звук излиза.
Щом редове са ритмични, без рими - тогаз казват че бял е стиха
Ако вси цветове на дъгата се слеят отново - ще е светло бял цвят,
Ако в света всички валсове се слеят в един-ще валс, белия валс.

Къде и да е бала - в лицея, в дома на офицера
В дворцова зала, в училище - как ти вървеше, -
В Русия дамите поканват кавалери
Във всички времена на валса бял и всичко бяло-бяло беше.

Навели поглед, без да гледат настрани,
Чрез отчаяние, мълчание и тишина
Жените бързаха на помощ да ни дойдат, -
Тяхната бална зала бе с размери на страната.

Къде и да те хвърли, къде и да изчезнеш, -
Спомни си валса - как бе ти бял! И ще се усмихнеш.
Векове ще чакат теб - и от морета и от небесата.
И ще те поканят на бял валс, като пристигнеш.

Ти сред шумния бал си външно спокоен,
Но те издава сянката след тебе -
Тя се мяташе, чупеше - в светлината трептящв на свещи,
И внимателно държи и бясно кръжи,
Ти можеш да я поведеш на нож по острието, -
Не стой със скръстени ръце, ти ни си свой, нито си ничий.

Пееш ли без душа, от устата ти бял звук излиза.
Щом редове са ритмични, без рими - тогаз казват, че бял е стиха
Ако вси цветове на дъгата се слеят отново - ще е светъл, бял цвят,
Ако в света всички валсове се слеят в един-ще валс, белия валс.