Ний сме от породата на бити, но упорити
Ний всичко помним, памет ни е скъпа.
Аз говоря като МХАТ-овски разузнавач
В Таганка хвърлен - в тила на врага2.

Сега в прегръдка, като в клинч боксьори,
И аз някогашен съм студент на МХАТ,
На Олег Николаевич днес отговорно
Докладвам от разузнаването данни...

Че на Таганка е таз тълпа нахална,
На касата се блъскат - Гомор, Содом!
Циганки с карти, път е далечен3,
И пак се строи държавен дом4.

Във всички случаи таганци ви приличат
Макар разбира се, че разлика ще видиш
На МХАТ-ови спектакли пляскат пожи,
А те без лъжлива скромност са без ложи.

Във своя полувек Олег е по - млад със век -
Втори живот5 наместо седем смърти6,
И за това, че в тоз театър ложи има,
Ти смело можеш да си каниш гости.

Артистите се мажат с френска изтънченост
От последните нива - и то се вижда
А на Таганка онзи партер със балкончето
И гримове да купят с какво нямат

Таганци авторите ваши хващат,
И също се научили "да вземат вътре",
Те на тълпа Булгаков си играят7,
И Пушкин - пак тези петима8 вършат.

Крачат подредени роти в марш,
На двама ротни - ордени9 за марш-наскок!
С десет години само от Любимов по са стари,
Плюс "Десет дни..."10 но туй нима е срок?!

Гадаеха различно - години на гадания:
Ще доиграят, викат - и ще гръмне гръм.
Освен туй тухличките на нови сгради11
На всички напомнят държавна сграда.

Чупеха, тъй както нявга Галилей12
Предсказваха и крах - не е нов трика,
Но стигнаха и двамата до юбиле
И доживяха важни ордени да имат.

В историята примери ни трябват -
В Русия имало такъв човек,
Забил той щит на порти в Цариград13, а
Също мисля, наричал се Олег...

Преди години седем влезе в портите на МХАТа
на княжески бял кон ти долетя.
Ти стоманата приготви14, проката всичи чакат
И отвътре, разбира се и отвън сега.

На МХАТовската мелница наляха
Горещата стопилка - туй успяха
Едва на "Чайка"15 не запалиха крилата,
Но слава богу, размина се със слава.

Във много ни съвпадат интереси:
В Таганка за старата година Нова пият16,
В двата колектива има "мерцедеси"17,
Ей само "Чайки"18 на нас не ни достигат.

А на Таганка - там има шум неистов,
Преди гастролите бушува тя, -
В Париж19 далечен път им предстои,
Но "Синя птица"20 няма там да има.

Тук режисьор умира във артиста21,
Но вижте парадокса или гатанка:
Абдулов Сева22 - Сева знаят всички -
В Ефремов той едва ли не умря там23.

Не, истина, ний си приличаме и в спора,
Живеем и срещу истини не бъркаме:
Едва аз също не умрях във режисьора
И впрочем със голямо удоволствие...

Отиват в МХАТ актьори, и едва ли
Затуй, че повече за труд заплащат.
Но дай боже щастие на тез на булеварда,
Де по чисти станаха Чистите езера24.

Копней, Олег, в минутите ти скъпи
Завинаги и истински да си жив25!
Тази носталгия разбират всички
По бившите съвременници твои.

Влъхви пророкуваха край печален:
Че змии във черепа на кон живеят...
А мене ми се струва: Пътища далечни -
Виждаш, кога да е ще си съвпаднат те.

Учените, разбира се не излъгаха.
Но нали страната на изкуството е - страна на чудесата
Развитието тук не ходи по спирала26,
А наслуки, срещу и обратно чак.

Ругане стихна, но временни отстъпки,
Адмиралтейската игла е светла,
Таганка, МХАТ във един впряг пристъпват,
И общата кола е тежка, да.

Ний двойка същества от Ковчег на Ной27
Полукълба две от една кора.
Не трябва академик да е Олег28!
Хвърлете черни топки дружно вие!

И откогато слязоха от клони хора,
Тоз ден от главните един е. Може да станеш,
И тост да вдигнеш за десет петилетки -
За сто на двама, и два по двадесет и пет!