Тайно от властта лукава, 
настрана от шум и врява, 
англичанин уж,  под име “мистър Джон Ланкастър Пек”, 
вечно с черни ръкавици, 
за да няма белезници, 
бе се скрил в хотел “Съветски” несъветският човек.

Джон Ланкастър,  сам и още
някъде предимно нощем
снимаше с вграден в носа си малък инфра-обектив, 
а на светло,  проявени, 
бяха страшно изкривени
наште славни придобивки - чест за всеки колектив!

Клубът на пресечка “Цветна”
стана градска тоалетна, 
нашият пазар централен бе превърнат в мръсен склад.
В негатива изкопиран
ГУМ бе станал “Скара-бира”
и е срамно да си спомням за какво представи МХАТ.

Но да действаш без съдружник
е и скучно,  а и тъжно -
чатна се врагът и бързо завери фиктивен чек.
С него късно в ресторанта
Епифан,  запил от рано, 
го придума и подкупи несъветският човек.

Епифан се случи гаден, 
хитър,  умен,  кръвожаден -
пръв любител на жените и пияница прочут.
Неговата слабост ясна
на шпионина му пасна
(ето,  туй очаква всеки лекомислен и разплут!)

- Чувай първата покана:
в три и десет,  според плана, 
откъм банята ще свие и пред теб ще спре такси.
Грубо преджоби шофьора, 
да те видят много хора, 
а за случая след туй ще разтръбят по Би-Би-Си.

После бягай към портала
на изложбената зала.
Там ще видиш мъж със куфар,  ще ти каже с тайнствен глас:
“Ще си хапнете ли слива?” -
ти ще му отвърнеш: “Бива!” -
той ти дава хляб със бомба,  този хляб го искам аз.

А това когато стане, 
те очакват,  Епифане, 
долари,  жени,  Чикаго - други хубави неща...
Но врагът,  уви,  не случи -
неговото вярно куче
всъщност бе майор в ЧК,  любящ съпруг и мил баща.

Джон Ланкастър беше,  вярно, 
спец по делото коварно, 
ала този път жестоко мистър Пек се провини.
Бе обезвреден,  остриган
и в затвора бе натикан, 
а в хотел “Съветски” после мирен грък се настани.