Коля,  мили мой,  здравей,  друже лъчезарен!
В тези първи редове приеми привет.
Като дойдеш ще си,  знам,  важен,  издокаран
и на кмета най-напред ще дадеш отчет.

Тъкмо ти замина,  аз с рев събрах жените:
- Ех раздяла,  няма лек! - пуснаха мълва.
Толкова тъжих по теб,  скубах си косите, 
та макар да нямам хич повод за това.

Тука Пашка се отби - твоят кум окаян.
Още малко да се дам,  опустяло баш!
Оттогава трети ден той снове отчаян
и след своя неуспех пие за кураж.

Теб те наградили там и солидно,  чувам.
Чувам също,  Борка наш всички победил.
Аз от този глупав бик силно те ревнувам
и,  да ме прощава той,  ти си моят мил.

Вчера те сънувах пак в алкохол удавен.
Ако нещо ти тежи,  не оклюмвай нос!
С агронома бях веднъж,  но ти казвам право -
все за тебе близо час ставаше въпрос.

Гледай ти да си добре,  не мисли за мене.
Тука скоро бе един и разправя той:
в столицата,  там били страшно развратени
и жените там били повече на брой.

Пък и,  Коля,  ти не пий,  потърпи до вкъщи.
Вкъщи пак се отрежи,  ама там задръж!
Писнаха ми всички тук,  агрономът също, 
инак с теб е несравним и културен мъж.

Нашият хамбар в дъжда снощи пак протече -
ох,  без тебе ми е ад и съклет голям.
Чакам те от все сърце,  идвай си,  човече!
Ими пиши какви стоки има там.