Нежната Истина носеше хубави дрехи,
сакаш ушити за някоя видна мома.
Грозната, груба Лъжа я прикотка полека:
- Ей, остани тази нощ да преспиш у дома.

И доверчивата Истина кротко си легна,
мило усмихната, в сън се унесе честит.
Злата Лъжа се зави и блажено изтегна,
впита във нея и твърде доволна на вид.

Но бързо стана и смънка със злоба голяма:
- Фуста такава, с какво си по-друга от мен?
Та между двете ни никаква разлика няма:
смъкнем ли дрехите, пак сме еднакви съвсем.

Златните плитки тя сръчно разряза на ленти,
върза ѝ дрехите с тях и без капчица срам
сви ѝ парите, часовника, сви документи,
плю върху нея, изпсува и драсна оттам.

Чак сутринта, щом откри, че я бяха окрали,
бедната Истина вдигна с почуда очи -
не само туй, а лицето ѝ бяха издрали
и очернили, но тя пак не се огорчи.

Все се усмихваше, нищо че лошо я биха:
- Туй е Лъжа и са нейните дрехи това...
Двама разсилни открит протокол разгласиха,
в който я хулеха с грозни и долни слова.

Курва ѝ викаха, как ли не я наругаха,
с кал я замеряха, пес я подгони жесток.
«За да не пречи, по-скоро оттук да се маха -
двайсет и четири часа е крайният срок!»

И протоколът завършваше твърде нелепо
(просто съсипа невинната Истина той):
«Някаква долна отрепка ни прави на слепи -
Истина, казва, била, а е дрипа от сой!»

Честната Истина кле се, от сълзи припадна,
болна се скита, за милост протяга ръка,
а пък Лъжата жребец чистокръвен открадна
и се изсули на дълги и тънки крака.

Впрочем не е никак зле да общуваш с Лъжата.
С Истина лошо боли и при досег най-лек...
Скита се тя неподкупна без път по земята
и се срамува тъй гола да срещне човек.

Своята Истина някой и днес отстоява -
всичко за нея би дал и то с цяла душа:
- Чистата Истина пак ще излезе наяве,
ако постъпи подобно на злата Лъжа.

Често се случва - обърнеш набързо шишето -
в кръчмата още заспиш: де ще идеш пеша.
Гол се събудиш и, честно ви казвам, момчета,
гледаш - обула ти гащите злата Лъжа,
гледаш - и твоят часовник у злата Лъжа,
гледаш - и коня ти впрегнала злата Лъжа.