Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как, 
и как ще избягаш оттука?

И да вее череша бельо на студа, 
и люляк в порой да се срине -
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец,  озвънен с окарини.

Твоят свят е магьосан за много лета, 
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш,  че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.

Нека дойде без росни листа утринта, 
смръщен месец да спори с небето.
Все едно ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.

В кой ден от неделята,  в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита, 
на ръце да те взема и там отнеса, 
дето няма да бъдеш открита?

Ще те грабна,  щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти, 
ако някой двореца обсеби.