В ден, когато получим подкрепата земна,
по високата наша солена вода
ще излезем в уречено време,
а морето и нас ще приеме
както майка - безпътни чеда.

Ще се трудят вълните със потни лица,
корабните ни бордове шибайки люто.
Ще изчукват припрени машинни сърца
месеци от ритмични минути.

А наоколо - водната шир - благодат!
И безлюдие пълно на мили безброй.
Затова и моряците трудно ще спят,
вместо в корабна люлка - в домашен покой.

Ежедневие. Празници, отпуски - няма.
Пречки - колкото щеш на море и без тях,
Л любимите свои измамихме -
май че те са тъгували само...
Да прощават за този ни грях.

Не, лъжа! На кърмата въздишаме тайно
и шептиме насън имената им даже.
Тук не гоним полички и щастие смайващо -
само бързите рибни пасажи.

А наоколо - водната шир - благодат!
Без огради, стени - работи и не стой!
Затова и моряците трудно ще спят,
вместо в корабна люлка - е уютен покой.

Казват често, че плаваме все за парите.
Но големи пари просто тъй не се правят!..
За море във морето се скитаме
и за онзи, единствен от дните,
който няма да бъде забравен.

И когато от пролет съвсем непозната
ние стигнем до родните пристани пак,
как разтваря вратите си морски страната
пред очите на своя моряк.

Тази шир във морето - каква благодат!
Уж се пишат писма, новините - в застой.
Затова и моряците трудно ще спят
вместо в корабна люлка - в уютен покой.

Ние тръгваме все след годежни обети
със земята - невеста на наште сърца.
В точен час се завръщаме с трепет,
както и да ни гали морето -
майката на безпътни деца.

Ето, фарът отгоре да смигне забрави -
шашва се и облещва очи, и се май -
гледа кораба как на витла се изправя,
оборотите вдигнал докрай.

Да застанеш на кея е пак благодат,
да се люшкаш на сушата - свой и несвой.
Ние, върналите се, не свикваме, брат,
след стогласите бури с очакван покой.