Дървета с пропукана стара кора 
и птица изпърхва тревожно… 
Живеем в омагьосана дива гора 
и да избягаш е невъзможно.

Нека съхнат от вятъра мъртви листа! 
Нека в дъжд да умира тук люляк! 
Все едно: аз ще дойда, ще те отведа - 
във дворец, дето вечно е юли.

Твоят свят от магьосници е окован. 
Тук нощта претопи светлината. 
Но за теб сякаш няма по-добро от това 
да живееш в гора прокълната!

Нека розите съхнат дори заранта! 
Нека спори луната с небето! 
Все едно: аз ще дойда, ще те отведа 
в светла къща с балкон към морето.

Аз не зная деня и не зная часа, 
но пък знам: ще пристъпиш тревожно. 
Ще те грабна тогава. Ще те отнеса. 
Обратното е невъзможно. 

Ще те грабна - ти само пожелай - 
толкова сили погубих. 
Съгласи се поне на бе[д]няшкия рай,
щом палатът зает е от други.