Израснах като всички в двор огромен -
кой песни пее, кой пък водка лочи...
Но не обичахме Серьожка Фомин,
един такъв бе той - съсредоточен.

Седим си при Серьожка ний веднъж -
ний там се срещахме от близо и далеч,
и за война, че почва изведнъж,
ни каза молотов в известната си реч.

Във коменданството ми рекоха, «Братле,
за теб заявка има от завод "Компресор"!»
Но аз отказах, а Серьожка Фомин - не,
спаси го татко му, известен наш професор.

За теб, страна, кръвта бих дал си пръв,
но нещо във сърцето ми пропука:
и за Серьожка Фомин лея, значи кръв,
а той седи, от нищо не му пика!

Навярно е във кино "сърп и чук" -
там дават прегледи за нас преди сеанса...
Да беше със нас серьожа, ето тук -
да бе дошъл на фронта ни германски!

...Но ето че войната стана спомен,
от плещите ни падна й топуза.
И срещам си го аз Серьожа Фомин,
а той, какво - "Герой Советского Союза"...