Някои вярват в Мохамед, други във Аллаха, трети пък в Иисуса,
Някои в нищичко не вярват, даже в дявола, напук,
Хубава религия измислиха индуси:
че умирайки, не си отиваме съвсем.

Стреми се към високото душата твоя -
Ще се родиш отново от мечта,
Но ако си живял като свиня -
ще си останеш пак в калта.

Нека накриво да те гледат - свикни и с укорите
Досадно е - какво пък, нали отново ти ще се родиш...
И ако си видял на врага смъртта в тоз живот,
То в другия ще бъдеш ти дарен с верно зорко око.

Живей си ти нормално -
Имаш повод да празнуваш.
Нали възможно е в началник
Душата ти да се всели.

 
 
 
 

 
 
 
 

Да допуснем си бездомник и се родиш отново роб,
и после от роб - до министър дорастеш,
Но, ако си тъп кат пън - ще се родиш баобаб
И ще си бъдеш баобаб сто години, докато умреш.

Досадно е като папагали да живеем,
или влечуги да бъдем векове,
Не е ли по-добре в живота си да бъдем
поне прилични типове?

Сега кой кой е, та кой какъв е бил - никога не знаем.
Побърка се генетиката от гени и хромозоми.
Възможно е тази глезен котарак преди негодник да е бил,
А този мил човечец - до скоро добро куче да е бил.

Аз от възторг подскачам,
и ще обобщя дискусията -
Много удобна религия
са измислили тез индуси!