В лъжи така и не повярвах аз,
за рая бъдещ нямах куфар сбран.
Учителите ги погълна тоз мираж
и ги изплю чак нейде в Магадан.
Ала, презрял невежите души,
аз недостатъчно от тях се различавах:
бодил Унгария не ме заби
и не разби сърцето мое Прага.
Опасността предчувствахме далече
преди да падне леденият мраз,
додето булото пред нас се свлече
И в страх безсрамен ни скова.
Не стреляха по нас, не ни убиваха,
но пак живяхме със наведени очи.
Деца на тази същата Русия -
безвремието с водка ни опи...
|