В лъжи така и не повярвах аз, за рая бъдещ нямах куфар сбран. Учителите ги погълна тоз мираж и ги изплю чак нейде в Магадан. Ала, презрял невежите души, аз недостатъчно от тях се различавах: бодил Унгария не ме заби и не разби сърцето мое Прага.         Опасността предчувствахме далече преди да падне леденият мраз, додето булото пред нас се свлече И в страх безсрамен ни скова. Не стреляха по нас, не ни убиваха, но пак живяхме със наведени очи. Деца на тази същата Русия - безвремието с водка ни опи...
© Нели Христова. Превод, 2007