Могилите братски оставят без кръст, вдовици на тях не ридаят. Букети поставят им околовръст и вечния огън разгарят. Земята ни някога беше на крак, а днес са гранитните плочи. Тук няма един с персоналния знак - съдбата си всеки да сочи. Тук вечния огън ще видиш на танк, и в руските къщи горящи, в Смоленск и далечен, безумен Райхстаг, в сърцата войнишки горящи. На братски могили не чува се плач, тук спират се хора корави. На братски могили мълчи се до здрач, по-силни това ще ни прави!
© Радко Стоянов. Превод, 2015