Тук елхите потрепват със тънки игли.
Тук и птиците пеят тревожно.
Ти живееш в гора със вълшебни мъгли
и да тръгнеш не ти е възможно.

По черешата съхне изпраният цвят,
а дъждът с капки люляка цели.
Аз ще дойда за теб, и ще тръгнем назад
към двореца, огласян от трели.

Твоят дом - очарован, прикрит и смутен,
е скрит от света и от мене.
Ти не знаеш - духът ти е там заловен,
омагьосан в гората зелена.

Нека съхне тревата без капка вода
и луната да чезне в небето.
Все едно, аз ще дойда да те отведа
в светъл замък с балкон над морето.

В кой ден ще излезеш, във колко часа,
внимателна и предпазлива?
Кога на ръце аз ще те отнеса
там, където ще бъдем щастливи?

Ще те грабна, щом искаш. Насреща съм, знай.
Колко сили съм пръскал без нужда...
Ще си имаме свой, малко бедничък рай,
щом дворците прекрасни са чужди.