Тука нямате равнина, тука климата е чужд -
Идват лавини една след друга,
И тук зад свлачището ръмжи свачище.
И може да се върнеш, пропаста да заобиколиш,
Но ние избираме трудния път,
Опасен, като военна диря.

Който тука не е бил, който не е рискувал,
Той сам себе си не e изпитал,
Даже и от низкото звездите от небето да е хванал.
Долу няма да видиш, както и да се разтягаш,
За целия твой щастлив живот
Десета от тези красоти и чудеса.

Не алени рози и траурна лента,
И неприличащ на монумент
Този камък, който покой на тебе е подарил.
Като Вечния огън, изкри през ден
Върхът от изумруден лед,
Който ти така и не си покорил.

И нека говорят, да, нека говорят...
Но не, никой не умира на празно!
Така е по-добре отколкото от водка или от простуда!
Други ще дойдат, със сменен комфорт
На риск и несравним труд, -
Ще минат твоят не преминат маршрут.

Отвесни стени... но не отлагай!
Ти тук на късмета си не се уповавай:
В планините ненадеждни са и камък и лед, и скала
Надяваме се само на крепкостта на ръката,
На ръката на приятеля и вбитита кука
И молим се, за да не ни подведе обезопасението

Ние режем стъпки... Ни стъпка назад!
И от напрежението колената треперят,
И сърцето е готово да побегне от гърдите към върха.
Целия свят в ръцете ти! Ти си щастлив и ням
И само малко завиждаш на тях,
Другите, у които върха е все още пред тях.