Тук тежките клони елхови трептят,
тук птиците пеят тревожно -
живееш в гора от магия и страх,
без изход, без бягство възможно.

Нека съхнат, обрулени, цвят и листа,
нека мълния в клоните блесне.
Все едно, ще те взема без страх от леса
във дворец с нежни флейти и песни.

Твоят свят, омагьосан, стотици лета
спи, прикрит от света и от мене.
И сякаш това е за теб красота,
в безкрайно, застинало време.

Без роса по листата, без ясна луна,
без звезди, скрити в облаци сиви…
Все едно, ще те взема оттук на брега,
в светъл замък с балкони красиви.

Кога ли, в кой ден и в колко часа
ще дойдеш, безмълвна и нежна,
кога на ръце ще те с мен понеса
далеч от гората безбрежна?

Без да питам, на кон ще те грабна в галоп,
ще препуснем към изгрева летен.
И в колиба дори, ще е райски живот,
щом от други дворецът зает е.