Сърцето ми е бомба триста тона,
избухва в мен нетворческа заря.
Дойде при мене Музата кокона -
за малко спря, отдъхна и въздъхна, отлетя.

Но нямам право аз да протестирам,
че тя така си тръгна изведнъж -.
Бог знае кой наднича във квартирата -
среднощна муза посещава мъж!

Но аз за тая муза с бяла гушка
съм чувал, че си имала порок -
стояла тя по цели нощи с Пушкин,
без да напуска Александър Блок!

Нахвърлих се да пиша с нетърпение.
Но, Господи, помилуй и спаси!
Тя си отиде - мойто вдъхновение
изчезна с трите рубли за такси.

Сега се мятам като звяр във клетка,
Бог да е с нея, аз съм ѝ простил.
Със друг е тя сега и в крайна сметка
изглежда лошо съм я угостил.

Огромна торта, тъпкана със свещи -
изсъхнах с нея, просто няма как...
и доизпих с комшиите келеши
подбрания за музата коняк.

Изчезна тя, както отлита спомен,
за който през годините скърбим;
както човек от списък вероломен -
и тя изчезна тихо, яко дим.

Било какво било, изчезват близки,
дълги години мене ми е жал -
как тя си тръгна тихо, по английски,
но ми остави стих като кинжал.

Аз пиша гениално, без съмнение,
и ме обзема пламенен екстаз!
Написах тъй: “Аз помня туй чудесно мигновение,
когато ти се появи у нас!”