Кой твърди: „Всичко тук изгоря,
не засявайте вече тук семе!“?
Кой твърди, че Земята умря?
Не, тя само за миг е стаена.

Тя е майка, не можеш, помни,
да изчерпиш гръдта й преляла.
Кой тук казва:„Земята гори!“?
Не, от мъка е тя почерняла.

Сякаш смъртно ранена е тя
с черни кратери, с тъмни траншеи.
Всеки нерв на добрата Земя
със неземната болка живее.

В някой миг ще възкръсне пак тя,
не я пращай по хроми пътеки!
Кой твърди, че умря песента,
че Земята замлъкна навеки?!

Не! Звъни тя напук на скръбта
с всеки свой белег стар по кората,
че Земята е наша душа
и с ботуш не се стъпква душата!