На помощ! На помощ! О, ужас! О, ужас! Няма да изплувам, хлътна ли завчас. Малко ще поплувам, ще се поизпружа - силици си нямам, ще потъна аз. Бихте ли открили таз секретна нишка: миша риба ли съм или рибя мишка? В дупката уютна чувствах се добре - четох и мечтаех, гълтах си пюре. И след миг - море наоколо, сякаш котарак е плакал. В него като мишка мокра съм, като пес, зъби затракал. На помощ! Как искам в дупка да се пъхна - на диван от сух камъш в моя мрак блажен! Тук момиче плува по одежда връхна, никак не обича мишки като мен. От пети до длани нещо в мен се бори, а за пес и котка то ми все бърбори. Ако ме нападне някой Котколот, ако е решил, че аз съм Мишколот?.. Зъбките ми гъсто тропнат от студа, страха и ето - аз съм като мишка мокра, зъзна като куче клето.
© Иван Станев. Превод, 1984