В ресторанта картини висят тук и там -
«Трите мечки», «Закланият витяз».
И самичък зад маса седи капитан.
- Позволете! - примолих се аз.

- Седнете. - Пуши. - Не, не пуша «Казбек».
- Пий тогава! Подай си стакана!
Докато донесат... Пий, говоря на теб!
Здрав бъди! - Непременно ще стана.

- Е, какво - каза тоз позаклан капитан, -
водка пиеш красивичко някак...
Да си виждал отблизо картечница, танк?
Да си влизал, да кажем, в атака?

В четирийсет и трета бях под Курск старшина,
Зад гърба ми е толкоз поройно...
Много, всякакво, брат, е зад мене - война!
За да дишаш, момче, днес спокойно!

Псува, кърка, попита за моя баща,
закрещя, тъпо в блюдото вперен.
«Аз за теб се съсипах, мръснишка душа!
А ти пръскаш живота си скверен...

А с винтовчица ти? А на бой със врага?
Взел със мен да нагъва стакана!..»
И видях се под страшната Курска дъга -
дето бил старшина капитана.

Той съвсем се закла. По петите му - аз.
Най-накрая и аз се наканих,
оскърбих го с това: «Капитане, на бас -
ти майор няма нивга да станеш!»