Навярно ще умра, притварям си очите
и виждам - ще умра; смутен съм и не знам
дали ми е сега до нея... От мълвите
узнах: била в Париж, но не и само там.

За Севера и пях, а чувствах, че сме склонни
да минем всеки миг на «ти» - и аз, и тя.
Напразно май й пях за неутрални зони -
какво й пукаше за северни цветя!

Аз още нещо пях и намека си движех
към този, който е преди със нея бил.
За нея кой ли съм? Сега била в Париж и
там сам Марсел Марсо и нещо доверил.

Напуснах работа. Не съм бил прав тогава!
Над речника със чест и страх превих гръбнак.
За нея кой ля съм? Сега е във Варшава -
и май на друг език ще си говорим пак.

Ще дойда, ще река по полски: «Проше, пани,
не бих ти пял - като човек ме приеми...»
За нея кой ли съм? Тя вече във Иран е.
Как бих я проследил по толкова земи?

Тя днес е още тук, а утре ще е в Осло...
В небрано лозе съм, попаднал съм в беда!
Да пробва бившия и който иска после,
я нека по-добре си чакам аз реда...