Аз не помня часа на зачатието
паметта ми едностранна е значи
но заченат в нощта бях порочно
появих се на свят преждевременно
не във мъка се раждах и не в злоба
девет месеца - няма даже година
Първи срок аз изкарах в утробата
нищо хубаво там не намерих.
Благодаря Ви всевишни
че така сте направили
мойте родители
да ме заченат решили сте
в тез времена
трудни и потайни
огромните срокове се
взимаха на дълги етапи
някой изпълнавяха планове в нощта на зачатието,
други много преди това
и ето че моята честна компания
е сега с вас братя.
На път, към светлината, на път
напъване и детски плач, най-мило слово
За първи път получих правото да съм свободен
по указ тридесет и осми.
Ако е знаел тоя - дето сътворил ме е какво ще стана
сигурно предпочел би подлец да е.
Но ето че съм се родил и оживял съм
на Първа Мешанская в дома на края.
Там зад стената, зад параванчето,
зад преградката
съседа със съседката се
радваха на водката
живееха си скромно всички -
по системата на коридорите
едно сервизно помещение
за тридесет и осем стаи
от студ зъбите тракаха,
дебелата шуба не стигаше
и тук разбрах
какво е туй копейката.
Не се боеше от сирената съседката
полека-лека и майка ми привикна с нея
дори и аз хлапенце тригодишно
спрях да се плаша от въздушните тревоги.
Едва ли всичко туй дошло от бога е
гасяха хората пожарите на бомбите
а аз за да помагам на родината
имах свой пясък и дървена каничка.
И грееше слънцето направо
през дупките на покрива
през апартаментите
на Евдоки Кирилич и Кися Мойсеевна
Тя го питаше - синовете ти де са? -
Да - без вест изчезнаха!
Ех Кися - ние сме едно семейство -
и вие като нас страдате
И вие страдате -
и вашата душа е пълна с мъка
Мойте без вест на фронта изчезнаха -
а твойте без вина заточени.
Аз се изправих от пелените и завивките
живеех си - незабравен, небрежно
наричаха ме недоноско
макар да бях добре износен
поглеждах из зад маскировката на прозореца
- Пленници карат - защо ли ний треперим?
Завръщаха се наши братя и бащи
по домовете си, по своите - и по чуждите.
На леля Зина блузка
с дракони и змейове
На Вова Попович
баща му върна се с трофеи
Трофеи от Япония,
трофеи от Германия
Дойде страна Лимонена,
в куфари опакована
На гарата си взех пагоните на татко ми -
играчки все едно че са
При евакуациите на пленниците
заваляха от вражеските.
На гарата оглеждаха се, онемяваха
отпърво като превъзбудени но после отрезвяваха
поплакваха си тези - дето среща доживяваха
от плач съдираха се тези дето сами оставаха
Започнаха метрото да копаят на Витя и на Гена татковците
Ние ги питахме защо - в отговор казаха ни:
Коридороте свършват със стени
а в края на тунела има светлина.
Но Витя не слушаше
пророчеството бащино
От нашият коридор
право в заточение замина
Да - той винаги спореше -
наказваха го до стената - а той отказвше
мина през коридорите
и завърши зад стената
но татковците
имат своите разбирания
ние малките на живота
гледаме съвсем самостоятелно.
Всички децата дори и бебета пеленачета
бяхме решени да се бием до последната капка кръв
По мазетата и окопите
мечтаехме да сме в танковете
а не ни даваха даже по един патрон
вместо туй ги караха да ходим да се учим
да не рискуваме, да се пазим
но те все по нещо тайно правехме - пиляхме ножове.
Те ще се забиват в гърдите на враговете ни
черни от никотин целите проядени
по дръжките на ножчетата дървени
с резки трицветни времето брояхме
После нови дела
на непослушните сополанковци
в строя с пленени германци
хляба се заменяше за ножове
Залагахме ги на ези
или тура в подземията
свърши се романтиката
щом появиха се измамниците.
Такова беше времето и такива бяха подземията
имаше само едно дело, всичко друго се обезценяваше
прокопаваха се каналите накъдето потрябваше
щом се налагаше - падаха
децата на войниците издигнаха се до майори
достигнаха даже до ледовете полярни.
Защото след живота в онез коридори
най-лесното бе да се покатериш.
|