Ох, къде бях вчера аз? Убий ме, не знам!
Помня само... тапети стените красяха
Помня Клавка, стоеше с приятелка там.
Целувах и двете. Те пък се смяха.

Сутринта станах.
Нарежда ми тъжно гласче,
домакинята как съм ругал,
дори и заплашвал.

Гол съм играл.
Песни крещял с часове.
Баща ми е шеф! - говорил
съм... Шеф-генерал!

Скъсал съм ризата. Удрял в гърдите с ръка.
Крещял съм, че всички са ме предали.
Гостите гледали. Клатели тъжно глава,
от песните... нищичко тъй не разбрали.

Уж спрял съм да пия!
Дори съм заспал.
А после започнал
съм всичко да троша.

Стените залял съм с вино,
в пода - кристал
Сервиз за кафе
през прозореца... в коша!

На никой ни дума не съм позволил.
А после те някак си... се съюзили.
В гръб ме издебнали... докато съм пил
Бързо ме вързали... Ритали! Били!

Лицето ми някой заплювал.
Друг водка наливал.
Танцьор пък в корема
ми... дансинг открил.

Млада вдовица
от някъде там се явила...
В къщи нали е сама,
над мен се смилила!

Пребледнял с разбито лице съм стоял.
Притаен аз съм молил смирен и унил.
Развържете ме, моля! Така ли ще спя?
Съгласили се! А някой ножовете скрил.

И настъпила после една...
думи не стигат.
От къде тази сила
в мене дошла...

Като звяр разярен
съм се надигнал,
врати и прозорци,
балкона съм сринал!

Ох, къде бях вчера аз? И на светло не зная!
Помня само... тапети стените красяха.
Лицето ми синьо... Пребит след гуляя...
Къде да отида? Ох, боли ме стомаха!

Главата боли! Водица желая!
Пожар ще гася!
Както съм легнал...
по-добре да умра!

Добре, че вдовицата
всичко туй преживя,
Добричка е тя!
За това ме прибра.