Тук никой не слага над мъртвите кръст,
вдовици не спускат воали,
а вехнат букети на голата пръст
и вечния огън се пали.

Тук, дето желязо земята дълба,
възправят се плочите бели,
тук няма една персонална съдба,
а всички в едно са се слели.

Зад вечния огън ти можеш откри
как танк се превръща в жарава,
Смоленск се разпалва, Райхстага гори,
сърцето войнишко изтлява.

Сълза не проронват над сухата пръст
вдовици, дошли отдалеко...
Тук никой не слага над мъртвите кръст,
но мигар от туй им е леко?