Всичко живо върви по извечния път,
все към топлото, все по-далече оттук...
Но защо тия птици на север летят,
ако птиците винаги бързат на юг?

Не за слава и не за величие
гонят своята истинска цел
и ще кацнат, намерили птичия
рай - в награда за полета смел.

От какво безпокойство не спим до зори
и ни мами далечната синя черта?
Не видехме сияние вън да гори -
това рядко се случва по тия места.

Само въздух ли чайките-мълнии
ще кълкат от ръцете ни тук...
И - награда за нашто безмълвие -
ще възникне, разбира се, звук!

Бели сънища, бяло пространство мълчи,
всичко друго под белия сняг занемя.
Ослепяха от бялото наште очи,
но ще стъпим на ивичка черна земя.

Край на дългото бяло мълчание
и духът ни е пак възроден.
А награда за всички страдания
ще ни бъде Полярният лен!

Север. Волност. Надежда. Простор. Снегове.
Сняг без кал - като дълъг живот без лъжи.
Няма гарванът наште очи да кълве -
тук, на Север, и гарван дори не кръжи.

Този, който не търси идилия,
а пробива дълбокия сняг,
за награда на всички усилия
нейде среща го чака все пак.