Сякаш друг е светът, променил се е, да,
уж синее небето в покоя,
уж са същите въздух, гора и вода,
само той не се върна от боя.

Справедлив ли съм бил в наште водени с жар
върли спорове - знам ли им броя,
но усещам сега, че ми липсва другар -
той, уви, не се върна от боя.

А го помня добре: тананика, мълчи,
без да каже дори за какво е,
свикнал в ранни зори да отвори очи -
вчера той не се върна от боя.

Че го няма сега, че е пусто край мен -
не затуй е тревогата моя:
сякаш мина над огъня вятър студен -
той, уви, не се върна от. боя.

Пролетта се развихря, струи светлина,
люшка вейка зелената хвоя...
- Да запушим поне... А в ответ - тишина...
вчера той не се върна от боя.

Наште мъртви не ще ни оставят в беда,
редом с нас караулят години
и в самото небе като в ясна вода,
се оглеждат дърветата сини.

Тук, в землянката, имаше място за нас,
двама бяхме на дните в пороя,
а сега съм един, но си мисля, че аз
вместо него съм паднал във боя.