И дърветата са в прах -
на есен е,
тези, които пееха -
си тръгнаха.

любовтта не е за нас,
може би.
и кръжи наоколо
ненавистта.

дим и прах се изправят
като кръстове,
и по покривите не кацат
щъркели.

чрез дърветата говори
гората,
а земята и водата -
със стенания.

и не може днес без магия,
шушука
с довоенни шумки
гората.

тръгват всички от мъка
на Изток.
пойни птици
и щъркели няма.

само въздухът пази
различни звуци,
но сега в него
гърми и трещи,

със звука от копита -
трепери,
ако някой извика шептейки -
чува се:

"тръгват всички от мъка
на Изток,
и по покривите не кацат
щъркели".