Години блъска ни пиратския живот.
Но флага ни не клюмна в бури, бой и
дори с телата си на тоя платноход
затулвахме снарядните прибои.

И пак ескадра се задава подир нас.
В морето - щил..."Застигат ни!" - ругаят.
А капитана със спокоен глас:
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"

Обхожда ни фрегатата от фланга ляв...
Към борда ни излита залп ужасен!..
И ние: "Огън!.." На око, със гняв...
Отсреща - дим, и смърт - късмета с нас е!

От всичките злини - най-малката злина:
пак в трюма - теч, пак смърт ни май вещаят...
Но капитана със привичен знак:
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"

А нас ни зяпат през бинокли сто очи
и виждат ни в дима - по-зли и черни.
Но няма да ни видят нас гребци,
опъващи веслата на галери!

Неравен бой... Изплашен екипаж...
Спасете нашите души във рая!
Тогава кресна той: "На абордаж!
Туй не е краят! Казах - не е краят!

Но който иска да не иде в плен,
за битка ръкопашна да се стяга!
А всеки плъх - от страх обезверен,
от кораба ми може да избяга!"

И плъх до плъх - зацъркаха във хор -
от страх треперят, тичат и се каят...
С фрегатата опряхме борд о борд...
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"

Лице е лице, очи в очи - смъртта пълзи!
Под нас акули, а пред нас пък - хора...
Кой с нож, с въже, кой целият в сълзи -
напускахме потъващия кораб

На дъното ли! Не! Те нямат власт!
Морето с плещи ще го вдигне, зная...
Нали поне морето е със нас!..
И прав бе капитана - не е краят!