В мен всяка вечер запламтяват свещи
и твоя образ се опушва с дим...
Не искам и да знам, че дните вещи
лекуват всичко с ход неумолим.

Днес нямам от покоя аз спасение.
Преди години с чувствата ми тя,
незнаеща за моето томпление,
замина си, по-точно - отлетя...

В мен всяка вечер запламтяват свещи
и твоя образ се опушва с дим...
Не искам и да знам, че дните вещи
лекуват всичко с ход неумолим.

В Душата ми - пустееща пустиня.
Защо ви е таз моя пустота?
Парченца песни има - паяжина,
а всичко друго тя отнесе, тя!

В мен всяка вечер запламтяват свещи
и твоя образ се опушва с дим...
Не искам и да знам, че дните вещи
лекуват всичко с ход неумолим.

Душата ми сега е в изнемога -
прерови я и що остана - виж:
две полуфрази, полудиалога,
а всичко друго - Франция, Париж...

И нека вечер запламтяват свещи
и твоя образ да опушва дим...
Не искам и да знам, че дните вещи
лекуват всичко с ход неумолим.