Вкусът и навиците ми са странни,
малко екзотичен съм в бита:
мога едновременно да ям стакани
и хем без речник Шилер да чета.

Два полюса, два «аза» са във мене.
Два човека, двама врагове.
Единият в изкуството вглъбен е,
а другия хазарта го зове.

Излишни мисли в мене не допускам,
щом заживея с първото лице.
Но често аз на свобода пропускам
таз моя втора същност - на подлец.

От себе си аз втория все тикам,
обаче ме е страх да не сгреша:
уж стиснал съм за гърлото мръсника,
а май че първото си аз душа.

Но щом надвие в мене спекуланта
и разцъфти у мен искреността -
на вяра ми сервират в ресторанта
и милват ме безплатно през нощта.

Но край! Но край на всички идеали!
И ето ме - брутален, зъл, сърдит:
седя си аз и тъпо ям бокали,
захвърлен, Шилер в ъгъла седи.

...И лак в съда - киризят ме мнозина.
Пак моля съдията аз на глас:
«Не съм разбивал никаква витрина,
повярвайте! А мойто второ аз!»

Аз моля ви - със сълзи на очите,
не ме съдете - няма да крада.
Аз в залата ще идвам като зрител,
на гости ще ви идвам във съда!

Пред вас кълна се искрено и лично:
ще утроя страданието аз -
ще победя дилемната си личност
и мойто чуждо - мойто второ аз.

От днес аз няма да троша витрини,
да бия граждани и други там...
Съединявам двете половини,
душата си съединявам сам.

Ще се изтръгна, сам ще се заровя.
Ще се пречистя сам - до дъно аз.
О, чужд е този «аз» за мен, уж втори,
не, не, не, не, туй не е мойто второ аз!