Завинаги са скрити в паметта
лица и дати, случки ежечасни,
но виж - подобно кладенец е тя.
Загледай се във нейната вода -
ще видиш ти чертите си наясни.

А да отсъди нашите проблеми,
туй може само безпристрастен съд.
Внимавайте със миналото време -
и не трошете глинения съд!

Понякога ненадейно си спомням
парафраза, споделена от мъж -
има право да сгреши и сапьора,
но веднъж.

Лениво в него ровят се едни,
а други без охота славословят...
Не помнят трети миналите дни -
подобно на имане в дълбини,
което никога не ще изровят.

Годините текат - и всички пътни,
отправни знаци те ще отвлекат.
И ще изпаднеш в смутове безпътни,
обратно също нямаш вече път.

Понякога ненадейно си спомням
парафраза, споделена от мъж -
има право да сгреши и сапьора,
но веднъж.

Но не вини прибързано светът,
че хората си имат и причини -
желаят да забравят те страхът:
в дълбокото годините лежат
като забравени в земята мини.

На миналото във полето минно
е миг може всичко да се разруши.
Тук трябва да се пипа страшно фино,
абсурдно е веднъж да се сгреши.

Понякога ненадейно си спомням
парафраза, споделена от мъж -
има право да сгреши и сапьора,
но веднъж.

Едно побутване - и после - смърт!
А нервите ни - опнати за свади...
Ще има взрив, ще има много кръв,
ако навреме хората не спрат
и капсулата никой не извади...

Земята спи спокойно под цветята.
И щом открият мините - след час
най-сръчните ги вадят от земята
и ги взривяват - но далеч от нас.

Понякога ненадейно си спомням
парафраза, споделена от мъж -
има право да сгреши и сапьора,
но веднъж.