Туй криво огледало ме руши -
от него изигран, се смея кански -
със кука-нос, озъбен до уши,
като във карнавал венециански.

Но мен ме завъртяват в колелце -
прихващат ме; увлечен е танца, пляскам.
Виж ти!.. Виж ти!.. И моето лице
те всички възприемат като маска!

Фишеци и конфети... Нещо пак
упреква ме на всяка маска взора.
И ми крещят, че пак не съм във такт,
че съм настъпвал по крака партньора.

Защо съм тук? Какъв е този фарс?
Да скоча ли със тях във танц лудешки?
Дано под маската на всеки звяр
да има повече черти човешки.

С перуки, с маски - всички до един.
Кой приказен е, кой - литературен...
Палач - отляво, вдясно - Арлекин,
а всеки трети - просто главандурин.

Един белосва се усърдно там,
друг крие си лицето във гримаска...
А трети - вече няма сили сам
да различи дежурната си маска.

Уж скачам с кикот на хороиграч,
а пък отвътре мисъл зла яде ме:
ако е някой с маска на палач
и не поиска маската да снеме?

Ако завинаги, от скръб разбит,
остане Арлекина с вид печален!
Глупакът пък - с глупашкия си вид,
съвсем забрави своя вид нормален?

О, злите маски смеят се над мек,
а веселите - почват да злобеят,
зад криеницата - като зад бент
лицата им човешки зеленеят...

Преследвам музите без свян и срам,
но да ги знам, не искам аз самият,
че ако паднат маските - в миг там
полулицата си ще ми разкрият.

 
 
 
 

Как честното лице да проверя,
как подлото да разбера без намек?
Измислили са с маски те игра -
лицата си да не разбият в камък.

Но тайната на маските разбрах.
Уверен съм в анализа си точен:
прикритие е маската за тях -
щит срещу храчки и плесници впрочем.