Пак снощи в ресторанта се заврях -
там казаха ми с хумор, етикетно:
пий водка, яж хайвер, че изветря...
Дошъл е шеф по делото ракетно!

И друг път помня - с водка зареден,
но без да знам какво в бокала блика,
към масата на други устремен,
отивах, ако някой ме извика.

Но гостът - горд е като Ришельо,
надут подобно папа в древен скеч е...
Та той е шеф на дом за облекло -
какъв ти тук засекретен ракетчик!

Но Тя е е мен - с резервни струни, шест.
И аз съм горд, че също съм на мода:
науката привлича всички днес,
но и китарата влече народа.

Аз пих на екс и чашата строших!
И грабнах грифа - край на всяка скука!
Аз свойте три акорда проверих
и здраво се запих по таз наука.

Аз пеех и си мислех: гледай ти!
Уж сьомгата в реките не играе,
а бол хайвер!.. Ученият лети
из космоса - и в парсеки мечтае.

И с вид, че се вживява в песента,
притиснал нежно дамата до него,
директорът съвсем се размечта
как пак ще смае своите колега.

По-късничко, у тях, ми каза той
(и тайно пак касетката обръща):
- От днеска моят дом е вече твой!
- Мой дом е вече твойта Модна къща?!

И скъсах струните нарочно аз,
тъй писна ми от тоя самозванец.
- Ще дойда пак, разбира се, у вас,
но само ако има марсианец.

И тръгнах в утрото като старик.
Пързаляха се покрай мен дечица.
И първият прилежен ученик
пак бързаше към своята шестица.

Да, има правда... Квото да речеш,
все първите шестици получават!
Не трябва ти при чужди да се вреш,
повикат ли те - да се отзоваваш.