Не е на мода намекът галантен,
но по-добре се диша без глупци...
За да им пея "Хайката" ме канят
отвсякъде все хора - големци!

Дали е чул от нечий чужд балкон,
децата му ли искали са гласност,
не знам, но се сдобил с магнетофон
един другар - от най-високо място!

И сякаш вдаден в някаква беседа,
в кръга семеен, под лампиона стар,
но без да чуят техните съседи,
натиснал тихо копчето за "старт".

Несхванал ясно текста тук-таме
(доставил записа чрез свойта служба!),
изслушал "Хайката" ми насаме,
обратната страна дори, но с ужас.

И пак превъртал всичките парчета,
от "Хайката" му липсвал цял куплет...
Ядосан звъннал: "Утре в кабинета
ми доведете автора-поет!"

И целият вдървен от яд и страх,
без капчица да глътна и от чая,
от прага още аз му изревах
за вълците си песента - до края!

Не се усмихва - вярвам безусловно! -
на свойте синове и дъщери...
Но мене ме прослуша благосклонно.
Накрая ръкопляска ми дори...

От рафта с книги, крайно възмутен,
извади водка и през зъби скръцна:
"То вътре си е всичкото за мен!
За мене и за нас! Какви ти вълци?"

Това е всичко - а сега се кая:
На ден звънят поне по сто звънци.
За да им пея "Хайката" ме канят
отвсякъде все хора - големци!