Години блъска ни пиратският живот.
Но флагът ни не клюмна в бури, в бой и
дори с телата си на тоя платноход
затулвахме снарядните пробои.

И пак ескадра се задава подир нас.
В морето - щил... "Застигат ни!" - ругаят.
А капитанът със спокоен глас:
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"

Обхожда ни фрегатата от фланга ляв...
Към борда нк излита залп ужасен!..
И ние: "Огън!.." На око, със гняв...
Отсреща дим и смърт - късметът с нас е!

От всичките злини - най-малката злина:
пак в трюма - теч, пак смърт ни май вещаят...
Но капитанът със привичен знак:
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"

А нас ни зяпат през бинокли сто очи
и виждат ни в дима - по-зли и черни.
Но няма да ни видят нас гребци,
опъващи веслата на галери!

Нер, авен бой.... Изплашен екипаж...
Спасете нашите души във рая!
Тогава кресна той: "На абордаж!
Туй не е краят! Казах - не е краят!

Но който иска да не идее в плен,
За битка ръкопашна да се стяга!
А всеки плъх - от страх обезверен,
От кораба ми може да избяга!"

И плъх до плъх - зацъркаха във хор -
От страх треперят, тичат и се каят...
С фрегатата опряхме борд о борд...
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"

Лице в лице, очи в очи - смъртта пълзи!
Под нас - акули, а пред нас пък - хора...
Кой с нож, с въже, кой целият в сълзи -
напуснахме потъващия кораб.

На дъното ли? Не! Те нямат власт!
Морето с плещи ще го вдигне, зная...
Нали поне морето е със нас?..
И прав бе капитанът - не е краят!