Аз буден спя - предчувствам пак кошмари...
По цяла нощ будувам - сякаш съм на пост.
И сякаш съм заседнал като рибя кост
в гърлата, да, на важни служби и другари,
които явно с мен са във война,
че уж не съм бил пазел тишина,
крещял съм бил из цялата страна,
подливайки вода на колектива,
наместо да потъна в сън блажен;
че трупали актив в чужбина с мен,
че пускали "апашките" ми пак...
И искат да се правя на глупак:
- Но те без мен... Не зная... Знам ли как...
За още нещо да се извиня?
Че не съветска взел съм аз жена,
че теглила ме тя, в капитализма...
Към дъното не щял съм сам да слизам
и песни съм си пял, каквито искам:
и за това как бихме ние фрица,
как редника пред бункера взриви се,
но щом не съм воювал на война,
откраднал бил съм тяхната луна
и щял съм още нещо да открадна...
Лъжите ме преследват като банда!
Не ми се спи... И как човек да спи!
Не може повече да се търпи!
Ще сложа кръст на всяко завещание
и сам ще се превърна на послание,
и песен ще напиша, и ще пея,
и моята присъда ще е в нея,
но до земята Ще се поклоня
на всички, за които не заспивам,
и нека чашата да е горчива - аз няма да им изменя!