Свалете карти, господа! Развалям аз карето! Баронът пиеше вода, а той смени тестето! Белязано е туй вале! Дуел! И нища друго... Ах, Графе, вие сте подлец - на вашите услуги! Не чувам вашия апарт. О, не - така не бива! (В туй време вече Бонапарт през границата минал!) Увертът ви не мина гот, върнете ми брилянта! А вий, Барон, и вий, Виконт, бъдете секунданти! Кажете ми - не съм ли прав? Играе той лъжливо... С какво оръжие - мон Граф, избирайте по-живо! Ще пукнеш друг път от инфаркт - прострелял съм мнозина! (В туй време вече Бонапарт през границата минал!) Добре - ще ви предложа сам: Рапири?.. Пистолети?.. Удобно ще ви бъде - знам, със дамски амулети. С кинжали бихте ли могли? Храбрец съм в боевете! А вие можете, нали - с белязани тестета! Това не ви е зар, хазарт - аз бия се за трима! (В туй време вече Бонапарт през границата минал!) Как, аз да съм пиян? Без цел да стрелям не умея... Ще викна Графа на дуел, дори да изтрезнея! Бароне, замълчи сега! Виконте - не хленчете! Да каже дъртият пунгаш, за трика със тестето. Разкрийте номера си стар - гневът ми ще изстине... (В туй време вече Бонапарт през границата минал!) О, Графе, кажете ли - "не!" - веднага ще ви гръмна! Жена зи може още днес вдовица да осъмне! Шегите ви търпя от час - валето беше купа! О, Графе, ще прострелям аз, екскюз ми - вашто дупе! Ще пукнеш друг път от инфаркт, убил съм аз мнозина... (В туй време вече Бонапарт през границата минал!)
Удари сетният ви час, Виконт! О, скот безумен! Ще ви надупча утре аз - това е мойта дума! Баронът май получи стрес - кокори се безгласно... Да, утре аз ще имам чест, днес спи ми се ужасно. А беше вече месец март, бе в края тая зима... (В туй време вече Бонапарт през границата минал!)
...Ах, Графе! Гузен съм пред вас! На прошка се надявам! За заем ще ви моля аз, но все не се решавам. Да стане исках насаме - пред хората не мога... О, как се случва - все със мен, простете ми, за бога! Затънах в дългове, мон Граф! Аз моля извинение! Съгласен съм, че бях неправ. Очаквам снизхождение! Изпих цял литър, че и сто... И сам аз скрих валето! Глупак?! Но как? О, да - готов! Избирам - с пистолети!.. А беше юли или март, бе в края тази зима... В туй време вече Бонапарт през границата минал...
© Румен Леонидов. Превод, 1990