Дърветата вият в студения мрак,
и птиците викат тревожно.
Живееш ти в страшна и тъмна гора,
оттам да избягаш не можеш.

Тука розите съхнат като пране,
като гръм мъртви птиците падат.
Все едно, все едно - в твоя свят забранен
Аз ще дойда и ще те открадна.

Защото живееш ти в страшна гора,
а мислиш че песен е птичия писък,
и мрака наричаш светла гора,
и даже да бягаш не искаш.

Нека розите съхнат като пране,
като град нека птиците падат
и ти викай, ти викай отчаяно "Не" -
все едно, ще те открадна.

Кажи ми кога, във кой час на века
да дойда в леса омагьосан?
Ще дойда, ще дойда, ще те отвлека,
на ръце, на ръце ще те нося.

Аз не ти обещавам ни трон позлатен,
нито рай, ни дворец край морето.
По-добре да живееш в барака със мен -
но на светло, на светло, на светло...