Аз не обичам изхода фатален,
когато виждат в петия етаж
начало на протеста, а финала
е долу върху сивия паваж.

Аз мразя тайните от обществото,
цинизма мразя, тайния разврат.
Но мразя и да ми четат писмото,
протягайки зад рамото ми врат.

Аз мразя любовта наполовина.
Аз мразя наполовина да се мре.
Във гръб, когато стрелят, ненавиждам.
Ако потрябва - в упор по-добре.

Аз мразя клюките във вид на версии,
на почестите златната игла.
Аз мразя на съмнението червея,
аз мразя лицемерното "ела".

 
 
 
 

Не мога да търпя несправедливост,
крещя, макар напразно, може би...
Насилието мразя - че убива,
безсилието двойно - че търпи.

Невинните когато бият - мразя.
И мразя се, когато ме е страх.
Аз мразя във душата ми да лазят,
да плюят там, като по тротоар.

Аз мразя всичките кориди и арени,
там на смъртта парите са цена.
И нека стават във света промени -
аз няма, няма да се променя!