Бягам здраво аз, но винаги наопак -
пряко през ливади, камъни, тревички.
Божа орисия - не че аз съм „опак",
просто: по-различен, не кат’ всички!

 
 
 
 

 
 
 
 

А гърбът ми днеска - рана в рана,
с хълбоците чак от зор трептя,
знаете да бягам колко мога, но на
... воля - без седло и без юзда!

Днеска - за борбата ден голям е,
гонка - при това съм фаворит!
Знам - залагат всичките на мене,
те пък знаят - бягам без тертип!

В хълбоците щпорите жокейски
струна ставам щом усетя, на часа!
Затова, на него за урок житейски,
със последно място ще се отплатя!

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

Звън! Жокеят яко ме пришпорва,
смее се, предвкусвайки пира...
Пряко волята ми, ме назорва,
аз да бягам мога, ала без юзда!

К’во ми става? Ама че издънка,
славата нима ще пусна на врага?
Не! - От свойта кожа аз навънка
чувствам, всеки миг ще излетя...

Що да сторя? Няма да се мая -
май жокеят в храста ще лети,
и без него - както аз си зная,
ще си бягам волно, без юзди!

И пристигнах - финиширах първи!
Господарят, жалко, май бере душа...
Щото бягах не наопак! - а път първи,
гледах само пръв да съм в игра.