Заминават мъжете на бран
и оставят без посев полето.
И се стапят по пътя смълчан
полускрити от прах силуети.

Златен плач на нежъната ръж
класовете изливат зърна
Хладен вятър изви изведнъж
от планинска цепнатина.

Ние чакаме. Пришпорете коне.
Добър час! Добър час! Добър час!
Нека вятър попътен гърбовете ви нежно да тласка.
Завърнете се живи, поне -
иви плачат за вас
и бледнеят и съхнат рябини без вашата ласка.

И за никого нямат врата
томовете ни - все са студени.
Обитават ги ношем и денем
скръб, очакване и самота.

И изгубиха цвят, пожълтяха
ваште ризи от бяло платно.
И дотегнаха, дето се пяха
всички песни от време оно.

Ние чакаме. Пришпорете коне.
Добър час! Добър час! Добър час!
Нека вятър попътен гърбовете ви нежно да тласка.
Завърнете се живи, поне -
иви плачат за вас
и бледнеят и съхнат рябини без вашата ласка.

И еднакво боли, затова
тук звучи, без за миг да престан
вековечно обредно ридание
и молитвени стари слова.

И на кон и пеша - оцелели
да ви срещнем след дългия път
все едно - уморени, нецели,
само не нито намек за смърт.

Ние чакаме. Пришпорете коне.
Добър час! Добър час! Добър час!
Нека вятър попътен гърбовете ви нежно да тласка.
Завърнете се живи, поне -
иви плачат за вас
и бледнеят и съхнат рябини без вашата ласка.