Щом отдавна те преследват за характера чепат - шията ти с клуп да стегнат и съвсем да изтънят, има място непристъпно - скрий се в гъстата гора, ако си продаден скъпо срещу пукната пара. Странници, бродяги славни, с луди, пламенни глави, сиромаси и безправни, само с дългове, уви - всеки гонен и несретен търси волност в този лес, тук стопанинът приветен знаем, Робин Худ е днес. Тука се разбират точно и от няколко слова, тук ще те посрещнат с почит, ако си свалил глава, рицар във леса огромен може да се притаи: който смел е и бездомен, при парите не стои. Знаят всичките пътечки като линии на длан, завчера слуги, а вече воини с лък и със колчан. Вече има си народа свой защитник прословут - из държава горска броди славен момък - Робин Худ. И живее колективът на забраните напук и от нищо не униват воините волни тук. Спят завити със небето и сънят им е щастлив, хлад не чувстват, жив си - ето, че е славно да си жив. Но въздишат от разлъка - там, далеко, имат дом, милват тетивата, лъка и въздишат мълчешком. Няма по-добри мерачи. Утре бой ги чака лют - най-добър стрелец обаче на света е Робин Худ!
© Зоя Василева. Превод, 1989