Над пропастта по сипея, съвсем, съвсем накрая
аз конете си пришпорвам, вместо да ги обуздая,
Въздухът не ми достига, пия вятър. Чувствам тая
сладка гибелна възхита. Аз погивам вече зная.

Забавете ход, по-бавно, тъмногриви!
Не слушайте камшика че плющи.
Как се случихте такива придирчиви!
Да доживея не успях и нищо не успях почти.

Аз ще ви напоя, ще се успокоя,
нека само за миг на ръба постоя.

Ще умра. Като прашинка ураган ме мачка в длани.
Те с галоп ще ме помъкнат по снега в шейната бледен.
С по-умерен ход тръгнете, мои бързи, мои врани,
нека малко закъснея за приюта си последен!

Забавете ход, по-бавно, тъмногриви!
Не е господар камшикът. Не успях...
Как се случихте такива придирчиви.
Да доживея не можах, песента не допях.

Аз ще ви напоя, ще се успокоя,
нека само за миг на ръба постоя.

Е, успяхме - гост на Бога не е редно да се бави.
И чувам в ангелския хор зловещи гласове далеко.
Или тука звук камбанен от ридание се дави.
Или викам на конете: кротко, кончета, по-леко!

Забавете ход, по-бавно, тъмногриви!
Не летете, моля ви, напред!
Как се случихте такива придирчиви!
Ако бих доживял, бих допял до куплет.

Аз ще ви напоя, ще се успокоя,
нека само за миг на ръба постоя!