Тук не е равнина. И климатът - ад:
след каменопада - каменопад,
лавини се свличат, пронизва ни студ.
И риска можем да заобиколим,
Ала право нагоре, нагоре вървим -
нарочно избираме труден маршрут.

Щом по тези места не си бил,
значи не си се изпитвал и ти,
ако ще да си свалял долу звезди...
Няма да видиш (недей се стреми!)
В живота си дълъг и даже щастлив
от таз красота и частица дори!

Няма алени рози и траурни ленти,
Не прилича на монумент и
камъкът, покой на теб подарил.
Като Вечен огън денем блести
изумрудният връх - върхът, който ти
катери, изкачва, но не покори!

И нека мълвят, да, нека мълвят,
но никой не среща напразно смъртта.
По-добре тъй, вместо от водка или от студ!
Ще дойдат други, сменили уют
със риск и непосилен труд,
ще минат с теб по непознат маршрут.

Отвесни стени... От този момент
недей да разчиташ на Бог и късмет,
не носи надежда и тази скала...
На здраво въже се разчита сега
И ръка на приятел - крепка ръка!
Ненавист, не страх таим към смъртта!

Ние правим стъпало. Ни крачка назад!
Напрежение страшно. Трепери кракът,
а сърцето те тласка напред - към върха.
Светът е на длан! А ти си щастлив
и мъничко само завиждаш (нали?)
на тези, на които върхът предстои...