Уж бодър съм, а странен със сънувам
и сънотворно гълтам - уж за да заспя,
но не търпя горчиво, как да се преструвам?
Организации, инстанции, лица
открито обявяват ми война:
че съм им пречил аз на тишината,
че съм хриптял по цялата страна...
За да докажа: не съм спица в колелата!
Затуй, че не обичам да мълча,
и още - че по западни канали
предават блатната ми старина,
а после извиняват се така:
- Сами, без негово съгласие... Така ли?
И още за какво? Навярно за жена ми,
че - видите ли - тя е чужденка,
че често посещавам "капстрана",
а в дъното не искам да отида...
Че песен съм написал не една
за туй, как победихме фрица,
а сам не съм бил чувал за война...
Крещят - отнел съм им луната
и още щял съм да крада... Уви!
Измислици ме гонят из страната.
Не ми се спяло... Кой ви каза, че не ми се спи?
Но не заспивам. Със уверена ръка
зачерквам завещанието даже.
И песен ще напиша не една,
в която някого ще прокълна,
защото трябва той да се накаже!
Но другиму покланям се доземи -
на този, който има смелостта
да каже, че не се превземам!
И нека е горчива чашата - не ще мълча!