Аз не обичам час с фатален изход,
животът няма да ме измори.
Аз не обичам времена годишни
без песни весели сред дни добри.

Аз не обичам наглия цинизъм,
не вярвам на възторг фалшив и лек,
в писмата ми не искам да наднича
зад рамото ми някой чужд човек.

Аз не обичам дни половинчати,
прекъснат разговор, полвин неща.
Аз не обичам никак в гръб стрелбата,
а също в упор изстрели не ща.

Аз ненавиждам клюки и интриги,
ревнива сласт и почести сред зло,
когато уж те галят, а не стига,
и удари с желязо по стъкло.

Аз не обичам угоена наглост,
спирачка да откаже - по-добре!
Достойна дума „чест” днес нам не трябва,
зад погледа на чест лъжа се вре.

Пречупени крила когато виждам,
в съчувствие до тях не съм се спрял -
безсилие и слабост ненавиждам.
Но за Христос разпънат ми е жал.

Не се обичам в страх когато тръпна,
когато бият някого, с маша
в душата ми когато грубо бъркат,
когато плюват в моята душа.

Аз не обичам показни арени,
за рубла милион се сменя там.
Дори да дойдат шеметни промени,
аз няма да обичам този срам.