Аз веднъж сред града се развличах - и
с рамо двама ударих край мен,
затова озовах се в милиция,
там я зърнах - и бях поразен.

Аз не знам тя какво с тях споделяше,
май издирваше своя паспорт;
беше млада, красива и беличка...
И потеглих след нея с възторг.

Как ли, как да призная на дамата,
че съм само презрян хулиган...
Пийнах, после поведох избраната
към един ресторант нейде там.

В нея пулеха взор минувачите,
аз към тях „Караул!” закрещях
и ги блъсках поред затова, че те
й намигаха с намек и смях.

Аз с хайвер й намазах франзелата
и река от пари разпилях -
с оркестрантите песни споделяхме,
с тях накрая и „Жерави” пях!

И до утрото бурно ухажвах я
и повтарях, че вече съм нов:
„Цели пет дни престанах аз с кражбите,
моя с първия поглед любов!”

Аз редях, че животът е варварски
и подсмърчах с нескрита вина.
Тя ми каза съчувствено: „Вярвам Ви,
ще съм Ваша на сносна цена!”

И ударих аз бялата птица и,
ах, разбрах, разярен в този лов,
за какво е стояла в милиция
мойта с първия поглед любов.