Те - осем, ний - двама, пред боя залогът
е лош, но играем - летим!
Ти дръж се, Серьожа! Сред бойна тревога
козовете да изравним.

Аз в тези небесни квадрати ще газя,
не цифрите важна са твърд:
днес моят приятел гърба ми ще пази,
а значи е шансът добър.

Нападна ме „Месер”, но пламна от злоба
и срути се в нашата пръст...
На тях не им трябва кръст вечен за гроба,
щом имат крилете им кръст!

Тук Първи. Серьожа, над теб са ония!
Пресрещам ги! Свивай завой!
Ти в облака скрий се! Аз ще те прикрия!
Но чудо не става сред бой...

Сергей! Ти гориш! Опази се, човече,
влез в лупинг! О, как заблестя!
Не, „Месершмит” стреля в мен, късно е вече!
Аз челно към него летя...

Аз зная - от враг ще разчистим небето.
Над земния облачен свят
излитат душите ни - два самолета -
към рая задружно летят.

Архангел ще каже: „Враг в рая ни няма!”,
сред порти пред райски престол
ний Бог ще помолим: „Впишете ни двама
във Вашия ангелски полк!”

И Бог, Дух и Син ще изпълнят човечно
завета на полета мой:
гърба ми да пази приятелят вечно,
тъй както в последния бой!

Крила и стрели ще измолим от Бога,
щом нужен е ангел-ас,
а щом изтребители в рая са много,
пазители стават от нас.

Да пазиш е почетно дело - в крилата
успех и късмет да вали -
такива във въздуха и на земята
сме аз и Серьожа били.