На братски могили не слага се кръст,
вдовици над тях не ридаят,
букети с цветя носят околовръст
и вечни огньове се ваят.

Тук беше земя на съдбовна делба,
сега са гранитни предели.
Тук няма при драмата лична съдба -
съдбите в една са се слели.

Във вечния огън взривява се танк
и жупел към къщите блика,
Смоленск е сред пламъци, пламва Райхстаг,
сърцето гори на войника.

Вдовици не плачат над братската пръст -
тук силните търсят утеха.
На братски могили не слага се кръст,
нима от това е по-леко?