Тук ръцете на елите треперят от тежестта
Тук птиците чуруликат тревожно
ти живееш в омагьосана дива гора
От където не може да се избяга

Нека дивите череши да съхнат на вятъра
Нека с дъжда да опада люляка
Както и да е аз от тук ще те взема
В двореца, където свирят на флейта

Твоят свят омагьосан за 1000 години,
скрит от мен и от светлината
И мислиш, че по-красив няма
от този омагьосан свят.

Нека по листата да няма роса сутрин
Нека Луната с мрачното Небето се сърдят
Както и да е аз оттук ще те взема
В светла кула с балкон на морето

В кой ден от седмицата, в колко часа
Ще се омъжиш за мен нежно?
Когато аз тебе на ръце ще те отнеса
Там, където да те намерят е невъзможно?

Ще те открадна, ако кражбата ти е по сърце,
напразно ли толкова сили изтощих
Съгласявай се, даже на рай в колиба
ако кулата някой я е заел