Ни студ, ни лед, светлей денят,
калината се червенее,
но в още топлата земя
един си легна, скри се в нея.

"Поличбите не знаел той! -
тъй празнословят за това -
игра я, писа я в слова -
смъртта го смяташе за свой!"

Ако е тъй, поспри, Макарич,
не бързай, отпусни пружини -
преснимай, преигравай - карай,
преписвай, печели години!

Но ето го, с куршум в корема,
в земята враства - верен пес,
и плачем ний почти на глас,
а редом с него оня храст
калина, толкова червена!

Смъртта избира най-добрите
и ги изтръгва по един -
такъв наш брат се скри в тъмите,
не буйства той като преди!

 
 
 
 

А "Разин" таз година той
направил би. Онега, Нарич
за външни снимки... Ех, Макарич,
къде е оня момък твой?

 
 
 
 

Съдбата процеди със злоба
след малко време за съмнение:
- От скулестия да се снеме
табуто, затова че с мене
игра на панахида в гроба!

Ей този, със душа голяма,
с товар огромен на гърба,
изпитвал своята съдба,
той да се вземе утре рано!

...След задължителната баня,
пред бога чист и чист от козни,
той изведнъж умря сериозно,
решително, не на екрана!